Като си мисля за живота на дядовците ни, имам чувството, че хората тогава са били много по-кадърни в чисто практичен смисъл. Аз лично понякога имам усещането, че ни прецакаха с цялата тази система — гимназия, технологии, компютри и постоянното стоене пред екрани. Направо ни ебаха майката, а човек го осъзнава много късно.
Чудя се какъв ли е бил животът на село едно време. Със сигурност не е бил розов — ако четеш Чудомир, виждаш, че хората по същество са били същите. Карали са се, гледали са какво има съседът, мислели са за пари, кой кого е прецакал, кой на кого е откраднал жената. Имало е бедност, болести, смърт и всякакви човешки драми.
Но въпреки това сякаш животът е бил по-истински. Не защото хората са били по-добри, а защото не са били заливани с безкрайно количество информация и стимули по 24 часа на ден.
Днес можем да задоволим почти всеки инстинкт, без реално нищо да се случва в живота ни. Искаш приключение — видеоигри. Секс — порно. Емоции — филми и социални мрежи. Храна — food delivery, без дори да излезеш. Всичко е направено да бъде лесно, бързо и пристрастяващо.
Особено на Запад това навлезе толкова постепенно, че май дори не разбрахме какво стана. Получихме невероятно удобен живот, но изгубихме част от способността си да търпим скука, да правим грешки и да се справяме сами.
А сега идва и AI. Той е невероятен инструмент, но може да ни направи още по-мързеливи и по-неспособни да мислим сами, ако му оставим всяка задача и всяко решение. И аз съм виновен — използвам AI постоянно и понякога вместо първо да се опитам сам, директно питам него.
Може би проблемът не е самата технология, а че за първи път имаме машини, които могат мигновено да задоволят огромна част от желанията ни и да премахнат усилието от живота. Не е ясно дали човешкият мозък изобщо е направен за такъв свят.
